5 велики жени или честит 8-ми март, мили дами

По случай Международния ден на жената, публикуваме материал за пет дами, които по различно време от живота изследват света и стават известни на съвременниците си, а след смъртта им имената им остават в историята завинаги. Нещо повече, те са живели в такива епохи, когато светът не е бил толкова богат на открития. В края на краищата, през 21-ви век жена учен, учител, лекар, поет или дори пилот не изненадва никого.

Хипатия – IV-V век, Александрия, Египет
Основното, с което ще бъде запомнена Хипатия, е, че като дъщеря на видния александрийски учен Теон, получава изключително образование за онези години, успява почти във всички съществуващи тогава науки, включително философия, математика и астрономия, и след смъртта на баща си през 405 г., ръководи училището, което Теон създава – един от най-големите религиозни, изследователски, образователни и културни центрове на елинизма, от които част е Александрийската библиотека. Приписва й се изобретяването на хидрометъра, астролабията и пособие за дестилиране на вода. Има сведения, че Хипатия е изнасяла публични лекции и вероятно е имала отворен за посещения кабинет в Александрия.
И въпреки че съвременниците и потомците й отбелязват нейната мъдрост, която се е изисквала в дворовете на владетелите от онова време, те изтъкват, че преподавателската й работа заема не по-малко място в нейната цялостна дейност.
Името й е останало през вековете и понеже в една хладна мартенска сутрин през 415 г. тя е била убита брутално от мафиот – това деяние се приписва на местния епископ. Поне това се знае от съчиненията на християнския историк Сократ Схоластик. Причина за нападението били противоречията, възникнали между политическите партии в града, едната от които принадлежала на Хипатия, която заемала видно място в ръководството на градската администрация, а другата – на епископа.

Ето как е изобразена смъртта на Хипатия в книгата „Животът на видни учени от античността до деветнадесети век“ (публикувана през 1866 г.) от френския историк и учен Луи Фиге. Обърнете внимание на поразителните расови разлики между убийците и жертвата – тези разлики не са случайни: да, мосю Фиге е расист, а в средата на XIX век това, за съжаление, е било често срещано явление. Източник:Wikimedia Commons
Много години по-късно, през XVIII-XIX век, се създава митът, че Хипатия е обвинена в магьосничество и убита като вещица по религиозни причини, докато други смятат, че тази научна работа на Хипатия предизвиква недоволство у маса неграмотни християни. Така нашата героиня се превръща в символ на това как религията потиска науката, пролива кръв и забавя прогреса.
Спомнихме си за Хипатия не за да покажем как политическата борба води до кръвопролития, а само да изтъкнем, че в древния свят е имало място за жени учени и философи. В заключение добавяме, че Хипатия далеч не е била единствена по рода си – историята помни, например, името на гръцката жена философ Феано (съпруга, ученик или дъщеря – със сигурност не се знае – на Питагор; VI век пр.н.е.) и жената астроном Аглаоники (известна още като Аганис от Тесалия; II в. пр. н. е.), която се споменава в древногръцките източници като първата жена астроном в древна Гърция.

Хилдегард фон Бинген – XII век, Германия
Ако си представите, че античната жена учен все още е някак възможна, то през Средновековието това е било ужасно трудно да се случи. По две причини: първо, в онези времена разбирането за науката (поне античното) било различно и второ, положението на жените в науката се смятало за неуместно и недостойно. Независимо от това, в нашия материал има героиня дори от мрачни времена – тя е религиозен мислител, мистик, писател и поет, композитор и натуралист – Хилдегард Бингенска (тя е фон Бинген, тя е Света Хилдегард, тя е и Рейнската Сибила).
Хилдегард е родена около 1098 г. в графство Спонхайм на запад от съвременна Германия в семейство на благородници. Още в ранна възраст се оказва, че момичето има видения – понякога вижда „отражения на жива светлина“, които по-късно описва поетично в своите произведения. Вероятно поради това, а може би и по политически причини, момичето е изпратено в манастир за образование и обучение. Там тя в крайна сметка става монахиня и е избрана за игуменка.
В манастира Хилдегард създадава труд, който включва три тома богословски текстове, музикални композиции за литургия, както и музикална пиеса, повече от 400 писма, написани до различни хора, включително папи и европейски императори. Хилдегард създава специален език за работата си – lingua ignota. Освен всичко друго, тя е автор на медицински и научни трудове. Така в книгата Physica тя описа научните и медицинските свойства на най-различни растения, камъни, риби, влечуги и животни, а в книгата Causae et Curae – устройството на човешкото тяло, причинители на заболявания и методи на лечение, както и лекарства за порязвания, изгаряния и наранявания. След смъртта си (1179 г.) тя е обявена за светица в католицизма.

Тази илюстрация на Хилдегард показва как получава божествено вдъхновение и диктува следващото си есе. Между другото, личността и творбите на тази изключителна жена днес представляват голям интерес. И така, най-изпълняваните и записани монофонични религиозни песнопения в наше време са именно произведенията на Хилдегард фон Бинген. Източник: Wikimedia Commons
Но дали Хилдегард е била единствена за времето си? По отношение на обхвата, количеството и популярността на произведенията – без съмнение. В същото време, историята знае, че лечението на болести, по-специално чрез билки, в по-ранното Средновековие често е било дело на жените (макар че те не са писали произведения с такова качество и обем, особено на латински език, който по принцип се е говорел по това време). Нещо повече, неотдавнашно откритие на археолозите показва, че жените са могли да се занимават с преписване на книги, включително и да изпълняват най-отговорна работа (по-рано се е смятало, че само мъже могат да го правят). Известно е и името, например, на поетесата, писател и политически мислител Кристина Писански (1364 / 1365-1430), която остава млада вдовица с три деца и успява да заинтригува своите влиятелни и богати спонсори във френския съд. Тя остава завинги в историята на литературата. Нейните творби включват повече от триста балади и много малки поетични поеми, както и книги, защитаващи и прославящи жените. Не можем да пропуснем и илюстрираната енциклопедия на научното познание от онова време, създадена от монахинята от Елзас Херад Ландсберг.

София Брахе – XVI-XVII в., Дания
Почти всеки човек знае името на датския астроном Тихо Брахе. Брахе се смята за първия европеец, станал систематичен и точен астрономически наблюдател. Той става известен и с това, че наблюдава суперновата SN 1572 (понякога наричана свръхнова Тихо) и я описва точно като далечна звезда, а не планета или комета. Но името на по-малката му сестра – София Брахе (омъжена Ланге) е известно на много по-малък брой хора. И напразно, защото датският астроном се възхищава на сестра си, по-специално на проникновения й ум и използва таланта й в работата си. И макар Тихо Брахе да преподава на сестра си растениевъдство и химия, той не й препоръча астрономията. Но тя сама изучава този предмет и впоследствие значително помага на брат си в астрономическите наблюдения, по-специално за свръхновата, която прослави името Брахе и е подробно описана в книгата “За новата звезда“. Освен това историците твърдят, че ако талантът на Тихо най-ясно се проявява в областта на конструирането на инструменти за наблюдение, то самите наблюдения в голяма степен са заслуга на София. В същото време научните й интереси не се ограничават само до астрономическите наблюдения – тя се занимава с градината и лечебните растения, химия и медицина (омъжена за нещастен алхимик, който съсипа и нея). И в края на живота си София се интересува от съставянето на родословията на датските благороднически семейства – и тук тя също успява, създавайки един от основните източници на знания за ранната история на датското общество по онова време.

Портрет на София Брахе от 1602 г., дело на неизвестен автор. Източник: Wikimedia Commons
Роднините са били против София да се занимава с наука и поради това по всякакъв начин я ограничавали със средствата. Това не й попречило да стане една от най-ярките фигури на датския Ренесанс. Тя не била сама в тази област. По онова време жените учени все още специализирали основно в медицината, включително акушерство, ботаника (използването на растения за лечение) и химия, като Катерина Витале (1566–1619), първата жена фармацевт от Ордена на болниците в Малта, или италианската алхимичка Изабела Кортес, която през 1561 г. публикува учебник, който днес може да се нарече „Алхимия за манекените“, и авторката скромно я нарича „Тайните на лейди Изабела Кортес“ (I secreti della signora Isabella Кортезе). Ренесансовата астрономия е запазила и много женски имена. По-специално си струва да припомним Елзбиета Хевелий (1647–1693), съпругата на изключителния полски астроном от ХVІІ век Ян Хевелий. Нейният принос в науката бил признат и оценен от съвременниците й – в това отношение тя е пионер.

Мария Мериан – XVII-XVIII в., Германия
През втората половина на 17-ти век ренесансовият хуманизъм започва постепенно да отстъпва на рационализма и в Европа се появяват първите кълнове на ново течение. По това време се формира нова социална група учени. В него обаче жените все още рядко намират място, въпреки че все повече дами участват в различни научни трудове. Тук си струва да споменем примера на Мария Сибила Мериан (1647-1717), родена във Франкфурт на Майн.
Талантът за рисуване бил очевиден. Този талант бил съчетан по забележителен начин с интереса й към животинското царство, особено насекомите, тяхното разнообразие и метаморфозите, които претърпяват по време на развитието си. На 13-годишна възраст Мария вече прави скици на растения и насекоми, а на 18 години се омъжва и се премества в Нюрнберг, където започва, наред с други неща, да рисува платове, за които разработва водоустойчиви и безцветни багрила. Неумолимият интерес към света на насекомите в крайна сметка води до публикуването през 1679 г. на нейния труд „Книгата за гъсениците (в два тома), посветен на трансформацията на насекомите, със собствени илюстрации с най-високо качество.

Портрет на Мария Мериан (с растения, пеперуди и нейни рисунки), дело на холандския художник и гравьор Джейкъб Хюбракен около 1700 година. Източник: Wikimedia Commons
След това тя продължава да изучава природата и през 1699 г. дори заминава с дъщеря си в холандската колония Суринам, в североизточната част на Южна Америка, където прекарва две години, наблюдавайки и описвайки местната флора и фауна, където събира обширна колекция от насекоми, гъсеници, пеперуди и подготвя следващата си книга Metamorphosis insectorum Surinamensium (Трансформации на суринамските насекоми, 1705 г.). Тази колекция отдавна се счита за най-пълния ентомологичен преглед на Южна Америка. Мария Мериан е първата европейка, която самостоятелно отива на експедиция на друг континент, проправила пътя на бъдещите изследователи, като Иде Лора Пфайфер (1797–1858), австрийска пътешественичка и писателка, преодоляла около 32 хиляди км на своите експедиции по суша и 240 хил. км по вода, включително две пътешествия по света, и посетила места в Азия, Америка и Африка, където европеец не е стъпвал пред нея.
Жени започват да се изявяват в научната област още по-ярко, да вземем за пример шведската изобретател и агроном Ева Екербалд (1724–1768), първата (и последна за следващите 203 години) жена, приета в Кралската шведска академия на науките (през 1748). Освен всичко друго, тя разработва технология за производство на брашно и алкохол от картофи (която помага за справяне с глада в Швеция) и метод за избелване на памучна тъкан и прежда със сапун. Друг пример: директорът на Петербургската академия на науките и председател на Руската академия, организатор и участник в създаването на първия тълковен речник на руски език Екатерина Дашкова (1743-1810).

Мери Анинг – XIX век, Великобритания
Всички наши героини, споменати по-горе, бяха в една или друга степен благороднчки и или поне подходящи за научни дейности. Мери Анинг (1799-1847) е била едно от десетте деца на обикновения мебелист Ричард Енинг от малък морски курортен град в графство Дорсет в югозападна Англия.
Мери получава изключително скромно образование, а именно да чете и пише в неделното училище, но от детството си тя се отличава с любознателност, интелигентност и жив темперамент. Едни от обектите, които я интересуват, са изкопаемите останки от праисторически животни, които са били намерени в много от тези райони – бащата на Мери ги е закачвал, продавал сувенири на туристи и често е вземал дъщеря си със себе си в търсене на нови. И така, през 1811 г., когато Мери е била само на 12 години, тя и брат й откриват първи добре запазена 1,2-метрова глава, а след това и тяло на изкопаемо същество, което скоро ще бъде наречено ихтиозавър. Постепенно името на Анинг става известно в цялата страна и извън нея, като доставчици на изкопаеми антики до 1825 г. Мери вече е изиграла главната роля в семейния бизнес. Интересно е, че самата тя се занимавала с издирвания, в частност с разкопки, и прави едно след друго открития. През 1823 г. тя открива първия скелет на плезиозавър, а през 1828 г. – първия британски образец на птерозавър. В същото време Мери, въпреки липсата на специално образование, продължава да учи, и то не само от книги, и изучава съвременни живи същества, за да разбере по-добре структурата на вкаменелостите.

През XIX век търсенето на изкопаеми останки било много рисков бизнес. Така през 1833 г. Мери Анинг почти умира, когато склонът, по който търси нови проби, внезапно се срутва поради свлачище. И въпреки че самата изследователка не е пострадала, нейният верен спътник – Териер Трей, изобразен с Мери в този портрет, загива. Източник: Wikimedia Commons
Въпреки факта, че Анинг става авторитетна фигура в развиващата се европейска палеонтология, единствената й научна публикация за цял живот е едно писмо до научното списание по естествена история – тя опровергава заключенията на един от авторите, позовавайки се на своите открития, направени няколко години по-рано в подкрепа на своята коректност. Необразованата жена с нисък произход по това време няма място нито в научните общества, нито в университетите, въпреки че нейната кореспонденция и консултации били много важни на континента. Малко след смъртта й (на 47 години от рак на гърдата), членове на Британското геологическо дружество спонсорират създаването на витражи в нейна памет за енорийската църква, в която Анинг е погребана, а Чарлз Дикенс пише статия за нея през 1865 г. в собствено литературно списание, която завърши с думите: „Тази дъщеря на дърводелец спечели добро име за себе си с пълно основание“. През 2010 г. Кралското общество включва Мери Анинг сред десетте британски жени, които имат най-голям дял в развитието на науката.

Къде без Кюри?
Когато говорим за жени учени, веднага се сещаме за Кюри. Но коя Кюри? Мария Склодовска-Кюри. Или може би Ирен Жолио-Кюри? Но защо да избираме, след като и двете са както изтъкнати учени, така и нобелови лауреати. Както майката, така и дъщерята. Мария е първата жена в историята, получила Нобелова награда и първият притежател на две Нобелови награди наведнъж (по физика и по химия), както и съпруга на Нобелов лауреат. Ирен има една награда или по-скоро половин – другата отива при съпруга й Фредерик Жолио-Кюри – но и двамата, както разбирате, са с награди. Били са невероятно талантливо семейство. За Мария Кюри, нейната изключителна научна работа и трънливия път към световното признание е направен игралният филм „Радиоактивен”.

Leave a Reply